Резултати от Девети национален конкурс за стихове “Моето синьо лято” – 2018

Share

Уважаеми Стихотворци,

Стана традиция през лятната ваканция да обявяваме конкурса за стихове

“Моето синьо лято” посветен на ваканционните мигове и  морето .

 Идеята ни  със самото зараждане на конкурса бе да ангажираме Вашето внимание към поезията и да насърчим личното Ви творчество през летните дни. И тази година журито бе възхитено от вашето творчество и бе изключително затруднено в избора си!

До крайния срок – 15 септември 2018 г., получихме 86 творби от 49 автора.

В категория 15-29 получихме 36 творби от 20 автора

В категория 30+ получихме 50 творби от 29 автора

Селекцията премина на два етапа:

В първият етап за участие в крайното класиране бяха допуснати творби които отговаряха на критериите на конкурса, а именно да не са публикувани и да съответстват на конкурсната тема.

Във вторият етап бяха оценени художествените качества на творбите. 

Конкурсните творби бяха разгледани от петчленно независимо жури, което взе  своето решение на 10 октомври 2018г., в град Бургас.

Окончателните резултати в деветия национален конкурс за стихове „Моето синьо лято” 2018, на фондация „Астика” са:

Категория 15-29 години

Наградата в тази категория журито присъжда на:

Любомира Петкова Димитрова, 17г.,  

Морето

Морето е началото и края –
жадуван порив, но и бряг
далечен.
От него ражда се, но и залязва
животът–слънце в своя цикъл
вечен.

Морето е спокойствие и страх,
бушуващ насред сините
вълни.
Залива ни – със нежност и омраза,
но винаги към него се
стремим.

Морето е и болка, и надежда,
която носим до последния си
час.
Морето – сбор от черно-бели нишки,
неразрушимо вплетени в самите
нас.

Категория 30+

Наградата в тази категория журито присъжда на:

Нели Иванова Станева, 34г.,

Море

Ще ме завиеш ли, трептящо блато,

със твоята гореща неуморност?

Ще глътнат ли вълните ти главата ми,

така че да съм лека като хората,

които мачкат бясно бреговете ти

и жадно ближат тази сол – живота?

Ще духнеш ли от мене ветровете

на тъмната, космическа самотност?

Ще жегнеш ли с медузи тази кожа,

която от целувки се страхува?

Ще счупиш ли гърба на невъзможното,

което за възможното бленува?

Ще плъзнат ли по мене водораслите

на нямата, амфибийна първичност?

Ще кажеш ли, че вече съм пораснала,

че повече на щастие приличам?

Ще мога ли да грабна със очите си

от теб храна за цялата година?

И този път дали ще ме попиташ

защо не се откажа да замина?

This entry was posted in 1st page. Bookmark the permalink.