Резултати от десетото издание на националния конкурс за стихове „Моето синьо лято” 2019

Share

 Резултати от десетото издание на националния конкурс за стихове

„Моето синьо лято” 2019

Стана традиция през лятната ваканция да обявяваме конкурса за стихове

„Моето синьо лято“ посветен на  морето и ваканционните мигове.

И тази година журито бе възхитено  от  творчеството на всички автори и трудно взе своето решение!

До крайния срок – 15 септември 2019 г., получихме 148 творби,  от 74 автори  от цялата страна.

Конкурсните творби бяха разгледани от жури в състав:

Любомир Вълков

Кремена Цанкова

Тома Троев

Атанасия Петрова

Апостол Стойчев,

което взе  своето решение на 10 октомври 2019г., в град Бургас.
 

Победител в категория  15-29 години:

Теа Петрова Монева

Опит за любовно стихотворение

Черните вълни, образувани от косите на нощта,
се спират край бреговете ти,
звездите застиват и спускат опашки
като котви по склоновете на небето,
искам да се събера под клепачите ти,
да се оставя на пързалките от сънища

с теб ще обиколим онези места,
за които се мечтае по кварталните пейки,
ще се научим да сричаме глаголите
на общата ни граматика, ще посетим
площадите на света и ще се търсим
из недоядените луни по локвите,
ще се слеем като безкрайни сенки
в тъмнината и ще се запишем
по крилете на утихналите птици

едва когато падащите звезди вдигнат котви
и се качат по морските възли към вълните,
ние ще се уморим да сме нощта,
ще се превърнем в молекули кислород,
ще се скрием в хрилете на рибите,
които пътуват към бреговете ти.

Поощрителна награда в същата категория за:

Ния Станиславова Христова

Море от мечти

Море, слънце и мечти.
Прилив на енергия в мен си ти.
С теб в картини пъстри аз живея.
В тях музика от рая там звучи.
Любов и радост се преплитат в нежност,
плисват се като вълни пенливи, чисти.
Като гларус в полет поемат мойте мечти
в море от слънчеви лъчи и златни класове с надежда,
в които всяко зрънце е мечта и нежност.
А вечер светлини угасват, светват пак
и озаряват притихналия морски бряг от фара там отсреща.
Дай ми вяра!
Рисувам по златния пясък с миди сърца.
Диво танцувам щастлива сега.                                   
Море, слънце и мечти.
Това за мене си ти.

 Победител в категория 30+ се присъжда на:

Нина Иванова Крумова

На един художник

Когато рисувате
не се ли страхувате
от рамките ръбести
и страшни, и зъбести?
Не се ли боите със четка
небето да туряте в клетка?
С бои да лепите Морето
дето свършек си няма и дето
от синьо е просто проклето?
И дори на тъгата очите
сте сместили вътре в ъглите!
Безумецо, няма ли да спрете?
Ако сам себе си в рамки запрете?……….

Поощрителни награди в същата категория за:

Ивелина Димитрова Радионова

От изгрев до залез

Седни, да починем за миг, капитане!
От изгрев до залез все мрежите кърпим,
все с мокрите ризи, с напукани длани
морето изгребваме сякаш до свършек.
А то е пътека, съдба и приятел,
но само за смели, страхливци не люби.
В морето, ти знаеш, ни скита душата,
когато на сушата нещо загубим.
От буря до буря, от възел до възел,
безпаметно дръзки вълните разсичаме.
Гръбнаци на риба мечтите ни свързват,
в солени постели във обич се вричаме.
Седни, да починем за миг, капитане!
Лула да изпушим от моя тютюнец.
Те, мрежите пълни са. Свят да нахраним!
Морето звездите поглъща през юни.

***********************************************

Лилия Пенкова Андреева

       Местоимения

Всяка сутрин на плажа отиваше
и нагазваше в сънни талази –
нещо търсеше. Миди събираше
и мечтаеше. (Аз ли бях тази?)

Много пъти в бутилки се взираше.
С нетърпение отваряше – празни.
Даже редче до нея не идваше,
а очакваше. (Бях ли аз тази?)

А един път и пръстен намери –
с почернели от тиня елмази.
Дълго пробва. Там пишеше “Mеrry”
и го хвърли. (Аз не бях тази)

Много сутрини срещаше влюбени –
подминаваше с “Бог да ви пази!”
В мокри дрехи – щастливи, целувани
Те сияеха…(Не, не бях тази)

Но веднъж… (както става понякога)
го видя – той я чакаше с рози.
Тя затича към него разплакана
и се спря: той не бе този.

********************************

Миглена Йорданова Миткова

Стъпки по пясъка

Стъпки по пясъка – бял отпечатък.
Сбор от големи и малки пътеки.
Толкова бряг, а животът е кратък,
кътаме няколко само човека.

Стъпки по пясъка… Златните дюни
меко бележат възход и падения.
Всяка история почва през юни.
Всеки септември ми става студено…

Стъпки по пясъка – бяг и разходка…
Крачи до майка си ведро детето.
Сбира се пътят на толкова хора
в малка отсечка – оттук до морето.

Победител в извънредното издание за стихове в десет реда по повод десетият национален конкурс „Моето синьо лято” 2019 е за:

Стоян Петров Михайлов

Фестивална Астика“ здравей
/ в десет юбилейни реда /

Десет пъти „Мое синьо лято“ –
фестивално всичко е изпято!
Почна се с Нептуновата вечер –
утрин Креативна се притече.
Флората за бобинг бе декора –
там късометражно кино с хора.
Жонглиране и цирк се тук редят,
а живи статуи пък Ви следят!
„Квадратите“ подгряват летен бал –
феерия Бургаски фестивал !

********************************************

Поощрителна награда  в същата категория за:

Мая Николаева Ангелова

Морски спомен

Морето е стихия и любов
рисува с перли своята история
и всяка капчица от него праща зов
когато си далеч, да се завърнеш.
Морето е съдба за някой мъж,
парче от морска раковина,
прекрасен изгрев блеснал изведнъж,
разпенена вълна и птичи крясък,
безкрайна синева и лунен блясък,
усмивка на дете, рисунка в пясък.

 

Публикувано в 1st page. Постоянна връзка.