
Ангелина Иванова Михайлова
ЛЯТО И МОРЕ
Облече си лятото синьо небе,
разпусна къдрици вълнисти
и огън от жаркото слънце си взе,
окъпа се в пориви чисти.
И резен от диня до дъно изпи
с прохладата сладка и свежа,
кръвта му младежка с вълните кипи,
люлее се в тяхната мрежа.
Наниза си мидички бели в гердан
и хукна по пясъка босо,
в очите му плиска се син океан,
щастливо е то, златокосо.
Хвърчила пуска от облаци бели
като палав, немирен хлапак,
нямат мечтите му бряг и предели
и при него завръщат се пак.
Извеза си мантия царска с брилянти
да загърне златистия плаж,
вечер му свирят щурци музиканти,
светят звездиците – цял екипаж.
Вижда то всичко с окото на фара –
светулка в тъмата среднощна.
Сякаш магнит е, привлича ни с чара
магията морска и мощна.
На възел умело бурите връзва
и приспива ги в пясъчен бряг,
то на сърцето към пристана бърза
на вълните с безспирния бяг.
Оставя ни спомени – кошница цяла,
изтъкана от смях и лъчи
и няма да има с морето раздяла,
щом живее в сърца и души.