За седемнадесета поредна година Фондация „Астика“, в навечерието на 24 май обяви Националния конкурс за стихове „Моето синьо лято“, който приключи на 1 септември 2026 г.
Темата на тазгодишното издание беше ” Там, където лятото остава “.
До крайният срок на конкурса получихме 141 творби, които бяха прегледани и оценени от национално жури.
И тази година журито бе очаровано от творчеството на всички автори и бе затруднено в изборът си, но категорично избора победителя.
Организатора на конкурса благодари за приноса на всеки автор за развитието на конкурса „Моето синьо лято“ и насърчава творческото писане.
В края на месец октомври се очаква да излезе от печат ежегодният едноименен алманах за стихове „Моето синьо лято“ с творби от таз годишният конкурс.
Алманахът, официалното обявяване и награждаване на победителите в тазгодишния конкурс ще се състои на 1 ноември 2026, Денят на народните будители, в Център за съвременно изкуство и библиотека град Бургас.
Конкурсът се осъществява с подкрепата на Община Бургас
Конкурсните творби бяха разгледани от жури в състав:
Любомир Вълков -председател
Членове:
Яна Вълчева – поет
Апостол Стойчев – антрополог и педагог
Кремена Цанкова – филолог
Победител в таз годишното издание е :
„В сърцето на лятото”
Поля Цолова
В зелените къдрици на дървото,
във житната премяна на полето,
в разтворените шепи на гнездото,
във златните искрици над морето.
Във двора, дето куче ме посреща,
в лозата попрегърнала чардака,
във крушата, презряла от надежда,
в светулката прогледнала във мрака.
Във колелото – в спуканата гума,
в една ръка, протегната във здрача,
във тайната, заключена във дума,
във локвите, които бос прескачаш.
В дланта ти, скрила камъче крилато,
в щурчето, дето свири твоята песен,
в обора и в усмивката на дядо,
във бабиния хляб с любов омесен.
Във въздуха, ухаещ на малини,
във вятър, който шапката ти гони,
в пчелата, нарисувала градини,
във бурята, измила небосклони.
В приятелства, в игри незабравими,
в сълза на август, дето отминава,
във сърцето на дете и след години,
обляно в синьо, лятото остава!
